Трейдинг Исев

МОТИВИ ПО НОХД 2198/2011г., по описа на РРС, ІV н.с.



Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия И.Т.Н., в това, че на 13.02.2011г. в с.Бъзън, обл.Русе се заканил с убийство на Л.К. ***, като насочил пистолет към гърдите му с думите „….Ще те гръмна…” и произвел изстрел срещу него, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.

По делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалият Л.К.Л.. В наказателния процес е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия против подсъдимия за сумата от 2 500 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.3 от НК – изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателно изплащане на сумата. Допуснат е за съвместно разглеждане и граждански иск за сумата от 2 500 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.3 от НК – изразяващи се в причинено психическо и емоционално разстройство, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателно изплащане на сумата. С определение от 15.11.2011г. производството в частта за гражданския иск е прекратено на основание чл.88 ал.2 от НПК, тъй като същият става причина за отлагане на делото. Това е така, предвид отсъствието на пострадалия от съдебно заседание, а оттам и невъзможността по отношение на него да бъде назначена съдебнопсихиатрична експертиза.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и отказва да дава обяснения .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :



Подсъдимият И.Т.Н. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като управител на „Трейдинг – Исев” ЕООД - гр.Русе.

През м.февруари 2009г. св.Л.Л. бил назначен на длъжност „шофьор международни превози” във фирма „Трейдинг – Исев” ЕООД гр.Русе. Собственик, управител и представител на фирмата бил подс.И.Н.. В изпълнение на трудовите си функции св.Л. управлявал товарен автомобил „Скания 124 Л” с рег.№ …. и ремарке с рег.№ …... До м.февруари 2011г. подс.Н. не изплащал своевременно дължимото на св.Л. трудово възнаграждение. Поради това на 12.02.2011г. подсъдимият се обадил по телефона на св.Л., като му казал около обяд да отиде с товарния автомобил в базата на дружеството в с.Бъзън, обл.Русе, за да се разберат за дължимите суми за възнаграждение. Базата на „Трейдинг – Исев” ЕООД -гр.Русе се намирала в края на с.Бъзън, обл.Русе, в близост до летището – зад бензиностанция и представлявала дворно място с изградена в него тухлена постройка. Около 12,20 часа св.Л.Л. ***. Той паркирал товарния автомобил на заден ход в дворното място, успоредно на постройката. Подс.Н. също бил там. Двамата със св.Л. започнали да спорят за дължимите суми, като подсъдимият отказал да ги заплатил и казал на св.Л., че трябва да излезе в неплатен отпуск. Св.Л. не се съгласил и заявил, че при тези условия желае да напусне работа. Тогава подс.Н. поискал свидетелят да му предаде товарния автомобил и намиращите се в него вещи с протокол. Двамата влезли в постройката и подсъдимият изготвил протокол, с който св.Л. му предал автомобила и всички документи. Двамата продължили да спорят за дължимото на св.Л. трудово възнаграждение. Тогава подс.И.Н. се ядосал и по мобилния си телефон извикал в базата две неустановени в хода на разследването лица, като заявил на св.Л., че „ще види какво ще стане” при пристигането им. Малко по-късно в базата дошли двама мъже, които останали там до напускането на св.Л.. По-късно същия ден подс.Н. се обадил по телефона на св.Л. и му казал на следващия ден – 13.02.2011г. в 10,00 часа да отиде в базата, за да вземе личните си вещи от товарния автомобил. Притеснен от поведението на подсъдимия, св.Л. се свързал със своя зет – св.М.П. и го помолил на следващия ден да го откара с личния си автомобил до базата, за да прибере личните си вещи, тъй като бил напуснал работа.

На 13.02.2011г. в 10,00 часа св.Л. и св.П. отишли в базата на „Трейдинг – Исев” ЕООД - гр.Русе в с.Бъзън, обл.Русе с личния автомобил на последния – „Опел Астра” с рег.№ Р 8501 АМ. Около 10,10 часа подс.И.Н. също дошъл в базата и отключил входната врата на портала. Св.П. вкарал автомобила си, като го паркирал успоредно до товарния автомобил „Скания 124 Л” на около един метър от предната дясна врата, за да вземат личните вещи на св.Л.. Тогава подс.Н. извикал св.Л. в постройката, за да му покаже нещо. Двамата – подсъдимият и св.Л. влезли в една от стаите. Там подс.Н. показал на св.Л. две туби, на дъното на които имало тъмна течност – нафта. Подсъдимият попитал св.Л. защо двете туби са били в товарния автомобил, на което свидетелят отговорил, че ги е приел заедно с автомобила и не ги е използвал. Св.Л. заявил на подсъдимия, че само търси повод да не му изплати дължимите трудови възнаграждения. Тогава подс.И.Н. много се ядосал и започнал да крещи на св.Л. – „Сега ще видиш какво ще ти се случи, ще те гръмна!”. След това подсъдимият бръкнал с лявата си ръка в десния вътрешен джоб на якето, с което бил облечен – черно на цвят, шушляково, с мека вътрешна черна подплата, с четири джоба на предната си част, два от които – горни – с ципове, а другите два – долни – отворени. От вътрешния джоб на якето си подс.Н. извадил пистолет – сиво-сребрист на цвят. По дръжката на пистолета имало капаци в бежов цвят. С дясната си ръка подс.Н. заредил пистолета, като издърпал затворната рама назад, а с лявата си ръка го насочил към гърдите на св.Л.. Разстоянието между подсъдимия и св.Л. било около 1-1,5 метра. Подсъдимият продължил да държи пистолета насочен към гърдите на св.Л., като непрекъснато крещял и повтарял „Назад, назад, ще те гръмна”. Виждайки състоянието на подс.Н. и насочения към него пистолет, св.Л.Л. силно се изплашил и разтреперал, като решил, че подсъдимият може да изпълни заканите си и да го убие. С бавни крачки св.Л. започнал да отстъпва назад към вратата, като не изпускал от поглед подсъдимия и дулото на пистолета. В този момент подс.И.Н. рязко свалил ръката си в посока краката и св.Л. и произвел изстрел с пистолета. Изстреляният от пистолета проектил ударил дясното стъпало на св.Л., като пробил обувката, с която той бил обут – черна, кожена, с надпис вътре върху ходилото „TRONIX” и номер в долната част на ходилото 43, с лепяща се в дясната част кожена каишка. Проектилът пробил обувката на св.Л. в горната лява страна и направил отвор с диаметър 4-5 мм. След това проектилът преминал отгоре на долу през дясното ходило на св.Л., в основата на първи и втори пръст и излязъл през стъпалото и подметката на обувката му. В резултат на това била счупена проксималната фаланга на втори пръст на дясното ходило на св.Л.. Силно изплашен, той извикал на св.П. – „Мартине, ела да видиш какво прави този”. Св. П., който бил чул изстрела от пистолета на подсъдимия, се приближил към сградата и видял св.Л. да отстъпва с гръб назад към изхода, а подсъдимият го следвал, като продължавал да държи пистолета насочен към гърдите му и да крещи „Назад, ще те гръмна!”. Св.М.П. се опитал да успокои подсъдимия, като му казал, че двамата със св.Л. са дошли само да приберат багажа му и незабавно си тръгват. Това не възпряло подс.Н., който продължил да следва св.Л. и св.П., като държал пистолета насочен срещу тях. Силно изплашени и разтреперани, двамата свидетели успели да се качат в автомобила на св.П. и да напуснат дворното място. В автомобила св.Л. видял, че от раната на крака му, който бил прострелян от подсъдимия, тече кръв. Св.П. се насочил с автомобила по пътя от с.Бъзън към гр.Русе. По пътя, около 11,00 часа на 13.02.2011г., свидетелите Л. и П. забелязали спрян полицейски автомобил, в който се намирал и св.А.К. – мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Русе, който изпълнявал патрулно постова дейност. Св.П. спрял до полицейския автомобил и заедно със св.Л. разказали на св.К. за действията на подс.Н. в базата на „Трейдинг – Исев” ЕООД в с.Бъзън, обл.Русе. Св.К. забелязал раната на крака на св.Л., която кървяла, както и че двамата със св.П. са силно изплашени. Той насочил св.Л. *** и сигнализирал дежурен ОДМВР – Русе.

С протокол за доброволно предаване св.Л.Л. предал обувката и чорапа от десния крак, с които бил обут при инцидента на 13.02.2011г. В 15,00 часа на 13.02.2011г. в базата на „Трейдинг – Исев” ЕООД - гр.Русе в с.Бъзън, обл.Русе бил извършен оглед на местопроизшествие, при който не били открити огнестрелно оръжие и проектили. С протокол за доброволно предаване подс.И.Н. предал якето, с което бил облечен при пристигане на полицейските служители в базата - черно на цвят, шушляково, с мека вътрешна черна подплата, с четири джоба на предната си част, два от които – горни – с ципове, а другите два – долни – отворени. На левия ръкав, отстрани, с малко джобче с капаче, а от вътрешната страна на якето с надпис „SANTORYO”. По-късно на същата дата с протокол за вземане на образци за сравнително изследване били иззети натривки от лява и дясна ръка на подс.И.Н..

Съгласно заключението на извършената съдебномедицинска експертиза св.Л.Л. получил следните увреждания – пронизващо огнестрелно нараняване, с входно и изходно отверстие на дясно ходило. Чужди тела в дясно ходило. Счупване на проксималната фаланга на втори пръст на дясно ходило. Оток и кръвонасядане на дясно ходило. Огнестрелното нараняване е с входно отверстие на гърба на дясно ходило, в основата на първи пръст и изходно отверстие по стъпалната повърхност на дясно ходило, в областта на четвърти лъч. Раневият канал на огнестрелното нараняване е с посока отгоре на долу, от медиално към латерално и леко отпред – назад. Експертизата дава заключение, че описаните увреждания са резултат от действието на проектил от огнестрелно оръжие и могат да бъдат получени при инцидента на 13.02.2011г. по описания начин, а именно – при прострелване с огнестрелно оръжие в дясно ходило. Тези увреждания причинили на св.Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на извършената химична експертиза по изследваните обекти – черно шушляково яке, мъжка дясна черна кожена обувка и мъжки червен памучен чорап с два отвора и червеникаво-кафяво оцветяване на пръстите няма наличие на следи от барутни частици, нитроестери и противоспарители.

Съгласно заключението на извършената физикохимична експертиза в пробата от натривките от ръцете на подс.И.Н. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства - рапорт, докладна записка, протокол за предупреждение, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Подс.Н. е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, тъй като на 13.02.2011г. в с.Бъзън, обл.Русе се заканил с убийство на Л.К. ***, като насочил пистолет към гърдите му с думите „….Ще те гръмна…” и произвел изстрел срещу него, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Доказателствата за това са безспорни, категорични и изключват както възможността подс.Н. да не е произвел изстрела, така също и възможността този изстрел да е произведен от някое неустановено по делото лице или пострадалият да се е самонаранил. Във всички случаи произвеждането на изстрела е форма на затвърждаване на вече възбудения страх , въпреки, че за съставомерността на престъплението изобщо не е необходим и подобен елемент от обективна страна. Това е така, защото това престъпление е довършено когато самата закана е създала възможността да възбуди основателен страх у пострадалия, без да е необходимо такъв страх да е възбуден. Тази специфика на конкретното деяние намира своето място в индивидуализацията на наказанието, за което ще стане въпрос в съответната част от мотивите. Съдът изцяло кредитира показанията на пострадалия Л., приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.3 от НПК. Тези показания са изключително подробни, детайлни и в най-голяма последователност описват както отношенията между подсъдимия и него, предхождащи конфликта, така и самото извършване на престъплението. От тях става ясно как спорът относно трудовото възнаграждение е ескалирал и първоначално подс.Н. го е заплашил, че ще го гръмне, която заплаха към този момент пострадалият не възприел сериозно, защото до този момент не го е виждал с оръжие. Веднага след това подс.Н. извадил неустановен по делото пистолет, насочил го към пострадалия и започнал да крещи срещу него. От показанията на св.Л. се установява, че подс.Н. е бил изключително агресивен, започнал е да крещи срещу него до такава степен, че дори се е променил цветът на лицето му: ” …посиня от викането, и продължаваше да ми вика, че ще ме гръмне”, в резултат на което същият е възприел заканите му насериозно и е почувствал как прималява и е загубил за един момент ориентация. В резултат на това св.Л. е очаквал във всеки един момент срещу него да бъде възпроизведен изстрел в областта на главата му. Докато св.Л. е отстъпвал заднешком към изхода на помещението където се е разиграл инцидентът, същият е бил скован от формираната у него уплаха и не е изпускал от поглед дулото на пистолета – „За миг осъзнах какво може да се случи и много се изплаших” – л.34 от дос.пр-во. Именно в този момент подс.Н. рязко е свалил пистолета надолу и произвел изстрел в областта на краката на св.Л., който първоначално усетил само как нещо го е ударило в стъпалото на десния крак без първоначално да почувства болка. В един момент св.П. чул изстрел и едновременно с това виковете на св.Л. и веднага влязъл в помещението където възприел подс.Н. да държи насочения срещу св.Л. пистолет. В този момент подс.Н. насочил пистолета и към св.П., който също се уплашил както за своя живот, така и за живота на св.Л.. Въпреки, че от този момент нататък подс.Н. е започнал да заплашва и двамата с убийство не е ясно защо прокуратурата не е повдигнала обвинение за това и спрямо св.П.. ”И. все така държеше пистолета ….и го насочваше ту към мен, ту към Л.…Изплаших се много за живота ми и за живота на Л.” – показанията на св.П., дадени на дос.пр-во на л.40 и приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК. Общото между показанията на двамата свидетели е,че те са възприели думите и най-вече действията на подс.Н. безусловно в насоката, че същият ги заплашва с престъпление „убийство”. Това в най-голяма степен се подчертава и засилва от произведения изстрел, психическото състояние на подсъдимия и продължаващото насочване на пистолета към тях. Думите на подсъдимия са били съпроводени и от действия, които са поддържали и продължавали словесната му агресия, изстрела в областта на крака на св.Л. и силното крещене на думите „Назад, назад,ще те гръмна”. Изричаните многократно закани за убийство по отношение на св.Л., включително и след изстрела в областта на десния му крак са показателни по отношение на това подс.Н. да съзнава съдържанието на отправяните закани и факта, че те достигат до съзнанието на единия заплашван, а впоследствие и на двамата – в максимална степен това се установява от уплахата и страхът за живота им, който започват да изпитват. Подс.Н. също така е съзнавал, че св.Л. я възприема, като действителна заплаха и е било достатъчно същата да възбуди основателен страх от осъществяването й. Отделно от това същата по изключително радикален начин е била затвърдена с произвеждането на изстрел към него, който му причинява телесно увреждане. Въпреки, че за съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо основателният страх за осъществяването да бъде реален (осъществен), а само е от естество да възбуди такъв страх в случая съдът намира, че такъв страх действително е възникнал в св.Л., т.е. подс.Н. в голяма степен е надхвърлил с деятелността си предвидените от състава обективни признаци на престъплението. Това се доказва от поведението на този свидетел, което е възприето първоначално от св.П., който също е станал обект на токова заплашване, а впоследствие и от другите свидетели – св.А.К. и св.Е.Г.. Първият от тях е възприел както физическото, така и душевното състояние на св.Л. непосредствено след самото извършване на престъплението – от показанията му в съдебно заседание става ясно, че и пострадалият и св.П. са били притеснени, че първият е бил прострелян в областта на десния крак и дори още към него момент са му казали, че причина за това е И. (подсъдимия). Освен това св.Л. още към него момент е изказвал опасения дали ще може да продължи да работи като шофьор. За физическото и психичното му състояние в напълно идентична насока свидетелства и св.Г., с която св.Л. живее на семейни начала – „Л. беше толкова стресиран, че не можеше да ми обясни какво точно е станало. Започва да ми обяснява нещо, след това започва нещо съвсем друго””, показанията й в с.з. от 15.11.2011г.на л. 61. Основното възражение, което прави защитата, се свежда до оспорване на авторството на деянието. В частност се навеждат доводи ,че по тялото и дрехите на подс.Н. не е имало следи от изстрел и също така, че на причиняване на телесните увреждания на св.Л. не е имало свидетели-очевидци на престъплението и в такъв смисъл се иска подзащитният да бъде оправдан. Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

От заключенията на назначените по делото химически експертизи се установява,че действително по иззетото от подс.Н. яке, с което е бил облечен към момента на произвеждане на изстрела, а също така и от натривките по двете му ръце не е констатирано наличие на следи от барутни частици, нитроестери и противостарители (л.49 от дос.пр-во) и съответно капсулни микроследи от изстрел (л.59 от дос.пр-во). На първо място от събраните по делото доказателства се налагат категоричните и безспорни изводи, че от една страна именно подс.Н. е заплашвал с убийство и произвел изстрел срещу св.Л.. Очевидно е по делото, че когато св.Л. е влязъл в помещението с подс.Н. той не е имал такова нараняване в областта на десния крак с каквото е излязъл оттам. В този смисъл е изключена всякаква друга възможност – нараняването да е причинено от трето лице или пък самият пострадал да се е самонаранил. Пистолетът, с който е извършено това (газов или огнестрелен) е възприет както от пострадалия, така и от св.П. непосредствено след това. Полицейският служител св.К., също твърди, че двамата са му се оплакали, че освен, че са били заплашвани от подс.Н., че последният е прострелял крака на св.Л., нещо и което самият той е възприел в каквато и връзка дава показания, в които описва самото нараняване – „Имаше дупчица на обувката му, от която излизаше кръв”,л.41 от пр. за с.з. от 25.10.2011г. От заключението на назначената по делото СМЕ и разпита на съдебния лекар в съдебно заседание се изключва всякакъв друг механизъм на това увреждане извън огнестрелно оръжие – „..нараняването не може да бъде получено по друг начин освен от огнестрелно оръжие”, ”Има проектил, значи е огнестрелно оръжието”. В разпита си вещото лице изрично подчертава ,че газовото оръжие също е огнестрелно и подобно увреждане не би могло да се получи например от пробождане. Косвено тази теза се потвърждава дори от обясненията на подс.Н., приобщени на основание чл.279 ал.2 вр.ал.1 от НПК. В обясненията всъщност се правят признания досежно изключително съществени елементи от предмета на доказване по делото – подс.Н. и св.Л. са били сами в работното помещение и св.П. е бил придружител на пострадалия. Съдът не кредитира тези обяснения в частта, в която се отричат заплахите за живота на св.Л. и произвеждане на изстрел в крака му и ги намира за израз на защитна теза. В такъв смисъл съдът изцяло възприема показанията на пострадалия, като последователни, логични, обосновани и подкрепени от всички други събрани по делото доказателства. Тази убеденост не се разколебава и от неналичието на следи от изстрел върху якето на подсъдимия и върху ръцете му, включително и неоткриването на оръжието, с което е произведен изстрела, въпреки извършения оглед на местопроизшествието. От една страна деянието е станало около 10,00 часа на 13.02.2011г., а от друга видно от протокола за оглед на местопроизшествие същият е започнал в 14,55 часа,т.е. около 5 часа след деянието. Съдът намира, че това е предостатъчен срок както за укриване на оръжието, така също и за почистване на ръцете на подс.Н. с цел заличаване следите от изстрела, като една от възможните причини за отрицателен резултат на химическата експертиза – л.42 от пр. за с.з от 25.10.2011г. Другите възможни причини също намират своя отговор в разпита на вещото лице, изготвило химическата експертиза в съдебно заседание: вероятността от газово оръжие да останат частици е изключително малка в сравнение с огнестрелно, също така след 3-4 час възможността за намиране на такива частици прогресивно намалява предвид множеството фактори, които въздействат на това, като напр.атмосферни условия, дрехи и нарочни усилия (пак там). От тази гледна точка обобщено погледнати заключенията на различните експертизи – медицинската и химическите не само, че не отхвърлят възможността нараняването на св.Л. да е от проектил, а напротив дори хипотетично изключват възможността това да е станало по друг начин. По същата причина и неоткриването на такива частици по якето и ръцете на подс.Н. не може да послужи и за основание за отпадане на отговорността му (оправдаващо доказателство по смисъла на чл.107 ал.3 пр.2 от НПК), както от произвеждане на изстрел по крака на св.Л., а оттам и за авторството на престъплението, в което е обвинен.

От субективна страна подс.И.Н. е извършил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал, че се заканва с убийство – съзнавал е съдържанието на отправените от него закани към пострадалия и е съзнавал, че тази закана се възприема от него като действителна заплаха за неговата личност, а не като празнословие, тъй като тези му действия били повтаряни многократно и съпроводени с насочване на пистолет към тялото на пострадалия, като кулминацията на тези закани е била произвеждането на изстрел в областта на десния му крак. Това бил и целеният от него резултат – да възбуди основателен страх у св.Л. за живота му, което и станало. Интелектуалната страна на умисъла му е обхващала тези му представи и същият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си.

Въз основа на изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен и по двете обвинения и да му бъде наложено наказание.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия за престъплението чл.144 ал.3 от НК - съдът отчита само отегчаващи вината обстоятелства - многократността на отправяните закани за убийство, продължителността на времето, през което оръжието е било насочено към него и произвеждането на изстрел в областта на десния крак на пострадалия. Последното действие излиза извън нуждите на квалификацията, тъй като престъплението вече е било довършено с отправянето на заплашителните думи, съпроводено и с насочването на пистолета към тялото му. Въпреки че, причиненото увреждане не е тежка или средна телесна повреда, а лека, във всички случаи същото е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и същевременно е довело и до силен страх и стрес у него.Във всички случаи така реализираното от подс.Н. деяние следва да се преценява като такова с много по – висока степен на обществена опасност спрямо обичайните от този вид. Тази обществена опасност се изразява в причиняване на телесно увреждане, в резултат на което св.Л. за известен период от време е имал нужда от придружител и е изгубил работоспособността си. Друго отегчаващо вината обстоятелство е извършване на престъплението по чл.144 ал.3 от НК и спрямо св.П. по отношение на когото също е възникнал основателен страх за осъществяването му – същият е чул изстрела, бил е заплашван изрично, виждал е, че подс.Н. много трудно се контролира и също е отстъпвал под заплахата на пистолета. Във всички случаи следва да се отчита момента, че и св.Л. и св.П. изобщо не са знаели дали оръжието е газов или огнестрелен пистолет, но дори и да е бил газов очевидно е, че е бил в състояние да причинява входно-изходни наранявания на човешкото тяло. Отегчаващи вината обстоятелства са и предходните осъждания на подс.Н. за престъпления по чл.325 ал.1 ,чл.142 и чл.142а от НК. Общият извод, който се налага от тези осъждания е, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност, която по груб и радикален начин пренебрегва установения правов ред и изразява пълно пренебрежение към зачитане личността на останалите членове на обществото. От една страна това му осъждане по никакъв начин не е постигнало целите по чл.36 от НК, от друга страна изразява пълния му нихилизъм към установените правила за поведение в обществото. Показателно за отношението на подс.Н. към тях е пълното незачитане и неспазване на трудовите и осигурителни права на своите работници и служители. Отегчаващо вината обстоятелството е и, че предният ден е повикал неустановени по делото мъже да сплашат св.Л. с оглед отказ на последния от претендирани права по Кодекса на труда. Подобно е било поведението му и към друг негов служител – М.М. на когото в идентична ситуация е нанесен побой от неустановено лице на име Румен, повикан специално за целта от подс.Н., който също го е удрял. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – характерът на деянието, отликата му от обичайните, личността на дееца, характеризираща го като груба, брутална и безцеремонна личност, която е свикнала да урежда спорните си ситуации с преки посегателства върху личността и телесния интегритет на другите, миналите му осъждания налагат извода за деец с изключително висока степен на обществена опасност, по отношение на който института на условното осъждане по никакъв начин не би постигнал целите по чл.36 от НК, противно на становището на представителя на прокуратурата. Предвид липсата на всякакви смекчаващи вината обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.Н. би следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, ориентирано към максимума на предвидените в закона граници – до 6 години лишаване от свобода. Именно с изтърпяване на такова ограничение в личната сфера на този деец би могло да се очаква постигане на целите на чл.36 от НК. Определяне на по-ниско наказание и особено отлагането му на основание чл.66 ал.1 от НК във всички случаи би довело всякакво разрушаване на личната и генералната превенция. Отлагане на наказанието във всички случаи би окуражило дейци, като подс.Н. в качеството си на работодател вместо по установения правов ред, да уреждат спорните трудови права по пътя на саморазправата, което е недопустимо.
Подсъдимият следва да заплати сумата от 500 лв. за разноски на частния обвинител,представляващи хонорар на повереника му.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.







Районен съдия :