БУЛТИР ООД ПЛОВДИВ

Една полезна информация за БУЛТИР ООД ПЛОВДИВ,ако някои е решил да започне там работа да прочете и тогава де реши.При разговора преди започване на работа ви се обещава че не се нарушават часовете за работа,заплаща се редовно до 20 то ?число и като дойде време да тръгваш в офиса ти казват че от първата заплата ти вземат 600 лв.за фирмата и не се връщат,дават ти да подпишеш заповед за напускане със становище че може да нети хареса и да напуснеш някъде по път,след като пристигнеш на място в Италия и започнеш работа ти стават ясни и други подробности,че първата заплата ще получиш след третият месец,и се почва каране нон-стоп,товариш от Италия разстоварваш в Германия и от там товариш на два три адреса и тръгваш за Италия да разстоварваш на десетина адреса из селата и градовете в Италия и докато не разстовариш всички няма спиране,работиш по 18=20 часа и като питаш няма ли за това проблем гн.Ангел наричаш те като му се обадиш ДОКТОРЕ с цел,ти казва че такива работни часове в ЕВРОПА на съществуват.Дават ти от там по 200 евро да ядеш на месец и другите пари като питаш ти казва че първо трябва да се завърти колелото и тогава така работиш 3 месеца за които си получил само 600 евро а ти е обещано по 1860 евро на месец и ако останеш след почивката ти превеждат остатъка от първият месец без 600 лв.които си взема без да ти даде никакъв документ за тях и оставаш да ти далйат 3 заплати и ако него слушаш както той се изразява няма да ги получиш защото си назначен на 350 лв.БГ.заплата която не ти се дава.така че си направете една равносметка дали да отидете там и да му пълните гушата а вие да виете без пари.

Р Е Ш Е Н И Е





№ 3228 28.09.2011г. Гр. Пловдив



В ИМЕТО НА НАРОДА





ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА



при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21454 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.И.В., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, със съдебен адрес: гр. Р., ул.”П.” №, е предявил срещу “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 300 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г., от които 260 лева за м. март 2010г. и 40 лева за м. април 2010г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира деловодни разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на основание сключен между страните трудов договор за периода 30.11.2009г. – 06.04.2010г. Твърди, че реално дружеството се управлява от прокуриста А.И.В.. Твърди, че е изпълнявал длъжността “”, като договореното трудово възнаграждение било в размер на 375 лева. Твърди, че за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г. не е получил трудовото си възнаграждение в общ размер на 300 лева.

Ето защо моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 300 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г., от които 260 лева за м. март 2010г. и 40 лева за м. април 2010г., ведно със законната лихва върху тези сума от подаването на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира деловодни разноски. Направено е искане делото да бъде разгледано по реда на бързото производство.

Със същата искова молба е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да ми заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 120 лева за 18 дни, дължимо при прекратяване трудовото му правоотношение, за разглеждането на който е образувано отделно производство.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Н.П., с приложено към отговора пълномощно. Със същия се оспорват предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение по основание и по размер. Твърди се, че за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г. ищецът не е ходил на работа и не е полагал труд, поради което не му се дължи трудово възнаграждение. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представения трудов договор от 30.11.2009г. се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание безсрочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца, при 8-часов работен ден на длъжността „шофьор международен транспорт“, с основно месечно възнаграждение в размер на 350 лева, като с допълнително споразумение от 30.12.2009г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 375 лева на месец.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.04.2010г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 06.04.2010г.

От приетото по делото заключение на вещото лице М.М. се установява, че във ведомостите на ищеца не е отразено през процесния период ищецът да е работил, като в присъствените форма този период е отразен като самоотлъчка, а в самите ведомости като платен годишен отпуск, без обаче да има молба за ползване и заповед за разрешаването на такъв. Изчислен е размерът на трудовото възнаграждение в случай, че се приеме, че ищецът е работил. Представена е и присъствената форма, в която е отразено, че в процесния период ищецът не се е явявал на работа.

От показанията на свидетеля Д.Ф., счетоводител в ответното дружество се установява, че през месеците март и април 2010г. ищецът не е ходил на работа, като същият след приключване на международен курс се прибрал в Русе директно от гр. София. През м. март по ведомости били начислявани суми за отпуск, защото така било уговорено с ищеца по телефона. Същият обаче не подал молба за отпуск, не ходел на работа м. март и април 2010г., поради което по пощата му били изпратени документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, които били подписани от ищеца и върнати в дружеството.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение. Не се установява обаче, при носена от ищеца доказателствена тежест, в периода, за който същият претендира заплащане на трудово възнаграждение, действително да е полагал труд, поради което да му се дължи трудово възнаграждение. Трудово възнаграждение се дължи на работника само в случаите, в които същият действително е полагал труд по трудовото правоотношение, когато е престирал работната си сила, като възнаграждение се дължи пропорционално на броя отработени дни. В случая ищецът не доказва, включително и с изслушаното заключение на вещото лице, действително да е престирал работната си сила в периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г., напротив, установи се, че в този период същият не е бил на работа по своя инициатива, като не му е било разрешено ползването на платен отпуск. Ето защо съдът приема, че трудово възнаграждение за процесния период не му се дължи. Съдът не споделя доводите на пълномощника на ищеца, изложени в постъпила по факса молба преди съдебното заседание, че трудово възнаграждение на ищеца за процесния период се дължи, тъй като работодателят не е доказал престоя на ищеца в процесния период да е по вина на ищеца. В случая по делото не се твърди, и не се установява ищецът, респ. предприятието на дружеството работодател да е било в престой, да е бил обявяван такъв, напротив, установява се, че дружеството е работило, но ищецът не се е явявал на работа. Не се твърди, и не се установява също така работникът да е ползвал разрешен от работодателя платен годишен отпуск, за заплащане на който също му се дължи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за съответния период.

Освен това при наличие на престой на работника не по негова вина на същия не се дължи трудово възнаграждение, а обезщетение по реда на чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда в размера на брутното му трудово възнаграждение, като за присъждането на такова следва в исковата молба да са били наведени твърдения в тази насока, а именно че работникът не е престирал работната си сила поради наличие на престой не по негова вина, което е отделен иск, различен от иска за заплащане на трудово възнаграждение. В настоящия случай по делото изобщо не се твърди ищецът да не е престирал работната си сила, тъй като е бил в престой по вина на работодателя, като такива твърдения за пръв път се навеждат в молбата, получена по факса непосредствено преди с. з. от 14.09.2011г.

Предвид дотук изложеното съдът намира предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г. в размер на 300 лева за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора по главния иск следва да се отхвърли акцесорния иск за присъждане на законна лихва, както и искането за присъждане на деловодни разноски.

С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П.. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.

Предвид обстоятелството, че предявените искове се отхвърлят, а ищецът е работник/служител, който не дължи държавна такса и разноски в полза на съда по производството, направените разноски от бюджета на съда за ССчЕ не следва да се възлагат на страните, както и не следва да се събира държавна такса.

Така мотивиран, съдът



Р Е Ш И :



ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.В., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Р., ул.”П.” №, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, срещу “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 300 лева (триста лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2010г. – 06.04.2010г., от които 260 лева за м. март 2010г. и 40 лева за м. април 2010г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им плащане, както и искането за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА В.И.В., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Р., ул.”П.” №, чрез пълномощника адв. Д.Ч. *** да заплати на “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно, чрез пълномощника адв. Н.П., сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание дата на постановяването му – 28.09.2011г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Таня Георгиева

Вярно с оригинала!

ЕА

Р Е Ш Е Н И Е





№ 4325 30.11.2011г. Гр. Пловдив



В ИМЕТО НА НАРОДА





ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА



при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21588 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 86 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът Г.К.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, със съдебен адрес: гр., ул. “” № е предявил срещу “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 200 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното й плащане, и сумата от 100 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни. Претендира деловодни разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на основание сключен между страните трудов договор за периода 30.12.2009г. – 19.04.2010г. Твърди, че реално дружеството се управлява от прокуристът А.И.В. Твърди, че е изпълнявал длъжността “шофьор на товарен автомобил”, като договореното трудово възнаграждение било в размер на 375 лева. Твърди, че за периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г. не е получил трудовото си възнаграждение, като при прекратяване трудовото му правоотношение не му е било заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 100 лева за 15 дни.

Ето защо моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати така посочените суми, ведно със законната лихва върху тези сума от подаването на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира деловодни разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Н.П., с приложено към отговора пълномощно. Със същия се оспорват предявените искове по основание и по размер. Твърди се, че за периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г. ищецът не е ходил на работа и не е полагал труд, поради което не му се дължи трудово възнаграждение. Твърди се, че за период от 4 месеца, до 19.04.2010г. не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни, както е заявено в исковата молба. Твърди се, че на ищеца е било начислено такова обезщетение във ведомостта, преди отношенията между страните да са били уредени, поради което претендираното обезщетение не се дължи в посочения от ищеца размер. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представения трудов договор от 30.12.2009г. се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание безсрочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца, при 8-часов работен ден на длъжността „шофьор международен транспорт“, с основно месечно възнаграждение в размер на 350 лева, като с допълнително споразумение от 30.12.2009г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 375 лева на месец.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.04.2010г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 19.04.2010г.

От приетото по делото заключение на вещото лице М.М. се установява, че във ведомостите на ищеца не е отразено през процесния период ищецът да е работил, като в присъствените форма този период е отразен като самоотлъчка, а в самите ведомости като платен годишен отпуск, без обаче да има молба за ползване и заповед за разрешаването на такъв. Изчислен е размерът на трудовото възнаграждение в случай, че се приеме, че ищецът е работил. Представена е и присъствената форма, в която е отразено, че в процесния период ищецът не се е явявал на работа.

От показанията на свидетеля Д.Ф., счетоводител в ответното дружество се установява, че през месец април 2010г. ищецът не е ходил на работа, като същият след приключване на международен курс се прибрал в Русе директно от гр. София. По ведомости били начислявани суми за отпуск, защото така било уговорено с ищеца по телефона. Същият обаче не подал молба за отпуск, не ходел на работа м. април 2010г., поради което по пощата му били изпратени документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, които били подписани от ищеца и върнати в дружеството.

От приетото по делото заключение на вещото лице М.М. се установява, че за периода на действие на трудовия договор не са открити писмени данни ищецът да е ползвал платен годишен отпуск, като същият има право на обезщетение за общо 6 дни неползван ПГО в размер на обезщетението 102, 27 лева.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение. Не се установява обаче, при носена от ищеца доказателствена тежест, в периода, за който същият претендира заплащане на трудово възнаграждение, действително да е полагал труд, поради което да му се дължи трудово възнаграждение. Трудово възнаграждение се дължи на работника само в случаите, в които същият действително е полагал труд по трудовото правоотношение, когато е престирал работната си сила, като възнаграждение се дължи пропорционално на броя отработени дни. В случая ищецът не доказва, включително и с изслушаното заключение на вещото лице, действително да е престирал работната си сила в периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г., напротив, установи се, че в този период същият не е бил на работа по своя инициатива, като не му е било разрешено ползването на платен отпуск. Ето защо съдът приема, че трудово възнаграждение за процесния период не му се дължи. Съдът не споделя доводите на пълномощника на ищеца, изложени в постъпила по факса молба преди съдебното заседание, че трудово възнаграждение на ищеца за процесния период се дължи, тъй като работодателят не е доказал престоя на ищеца в процесния период да е по вина на ищеца. В случая по делото не се твърди, и не се установява ищецът, респ. предприятието на дружеството работодател да е било в престой, да е бил обявяван такъв, напротив, установява се, че дружеството е работило, но ищецът не се е явявал на работа. Не се твърди, и не се установява също така работникът да е ползвал разрешен от работодателя платен годишен отпуск, за заплащане на който също му се дължи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за съответния период.

Освен това при наличие на престой на работника не по негова вина на същия не се дължи трудово възнаграждение, а обезщетение по реда на чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда в размера на брутното му трудово възнаграждение, като за присъждането на такова следва в исковата молба да са били наведени твърдения в тази насока, а именно че работникът не е престирал работната си сила поради наличие на престой не по негова вина, което е отделен иск, различен от иска за заплащане на трудово възнаграждение. В настоящия случай по делото изобщо не се твърди ищецът да не е престирал работната си сила, тъй като е бил в престой по вина на работодателя, като такива твърдения за пръв път се навеждат в молбата, получена по факса непосредствено преди с. з. от 14.09.2011г.

Предвид дотук изложеното съдът намира предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г. в размер на 200 лева за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора по главния иск следва да се отхвърли акцесорния иск за присъждане на законна лихва.

За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено, че към датата на прекратяването му е останал неползван платен годишен отпуск, броят дни неизползван платен годишен отпуск, и размера на обезщетението за неползван ПГО, в частност размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец, база за изчисляване на обезщетението. В случая безспорно се установи, че на ищеца са останали 6 дни неползван ПГО, както и че размера на дължимото неплатено обезщетение за същия възлиза на 102, 27 лева.

При носена от ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил на ищеца тези суми, такива доказателства не са ангажирани. В тази връзка съдът следва да отбележи, че не кредитира показанията на свидетеля Ф. в тази им част, тъй като за обстоятелството дали е ползван отпуск или не има ред за доказване – съответни молби за отпуск и тяхното разрешаване, каквито в случая липсват.

Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ се явява основателен и доказан в установеният от вещото лице размер – 102, 27 лева. Доколкото ищецът претендира заплащане на по-ниска сума – 100 лева, и не е направено увеличение на иска, то на ищеца ще се присъди цялата претендирана сума от 100 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Направените от същия разноски възлизат на сумата от 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Ч., като съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.

С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените от същия разноски възлизат на сумата от 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П., като съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева (петдесет лева). В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 35 лева (тридесет и пет лева), като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.

Така мотивиран, съдът





Р Е Ш И :





ОСЪЖДА “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно, чрез пълномощника адв. Н.П. да заплати на Г.К.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, със съдебен адрес: гр. , ул. “” № сумата от 100 лева (сто лева), представляваща обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за 6 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.12.2010г. до окончателното й плащане, както и сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.К.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, със съдебен адрес: гр. , ул. “” № , срещу “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2010г. – 19.04.2010г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА Г.К.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.Ч. ***, със съдебен адрес: гр. , ул. “” № да заплати на “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л..Д.В. – поотделно, чрез пълномощника адв. Н.П., сумата от 100 лева (сто и лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, район “Северен”, кв. “Гагарин”, ул. “Барикадите” № 8, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителите М.Д.В. и Л.Д.В. – поотделно, чрез пълномощника адв. Н.П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважения иск, и сумата от 35 лева (тридесет и пет лева)– разноски за ССчЕ от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.





РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Таня Георгиева

Вярно с оригинала!

ЕА

Р Е Ш Е Н И Е №


Гр. Пловдив, 01.12.2011 година



В ИМЕТО НА НАРОДА



ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина ТОДОРОВа



като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21587 по описа за 2010год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ и чл.224 КТ.



Производството е образувано по искова молба на Ю. Г. Т., ЕГН ****от с. С. о. Р, ул. Б.К.№ *** , срещу “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кръстьо Пастухов” № 28, представлявано от А.В. - п. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността “ш. на т. а.” от 28.01.2010г. до 21.05.2010г., когато на основание чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение било прекратено. Настоява се на това, че съгласно ТД за полагания от него труд работодателят в периода 01.05-21.05.2010 г. не му е изплатил възнаграждение и останал неизползван общо такъв от общо 17 дни, а не е било и заплатено обезщетение за него от 110 лв. Иска се да бъде осъден ответникът да му изплати трудово възнаграждение за месец май 2010 г. за периода 01.05-21.05 2010 г. от 240 лв., ведно със законната лихва от завеждане на искова молба до окончателното плащане и сумата от 110,00 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 17 дни неизползван платен годишен отпуск.

В определения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника адв.Б. П.. Възразява се по основателността на исковете , като твърди ищецът да е получил в пълен размер дължимото му се трудово възнаграждение, изплатено с разплащателна ведомост. Настоява се на това, че ищецът е използвал повече дни платен годишен отпуск, като е използвал 14 дни платен отпуск през месец май 2010г. и е получил възнаграждение за това.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установява се по делото, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността „ш. на т. а.”, видно от представения Трудово договор № ....2/28.01.2010г. (л.5), сключен на основание чл.70,ал.2 КТ, като Ю. Т. е заел тази длъжност на 01.02.2010г. В трудовия договор е договорено работникът да работи на пълно работно време от 8 часа при ОТВ от 375,00лв., като не се съдържа договорка за допълнително възнаграждение (клас) за трудов стаж, но е посочено работника при постъпване да няма признат такъв. В т.5 от договора е уговорен размер на платен отпуск от 20 дни за година. Трудовият договор е подписан от двете страни, с което са изразили и воля за сключването им и за всички клаузи от него. От копие от ТК на Т. се установява, че от работодателя „БУЛТИР” ООД са направени записвания за ОТВ от 375лв., считано от 01.02.2010г., и за прекратяване на ТД на 21.05.2010г. на осн. чл.325, т.1 КТ. Видно от Заповед № ...../21.05.2010г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 24.05.2010г. на осн.чл.325 КТ – по взаимно съгласие на страните, получена от ищеца срещу подпис в деня на издаването й. В същата заповед е записано, че Т. е работил на пълно работно време от 8 часа , при законоустановено такова от 8 часа.

Във връзка с заявеното от ищцовата страна оспорване на ведомост за месец май, по отношение на подписа положен в този документ срещу името на Юлиян Т. за получил сумата, е открито е производство по оспорване на документ – ведомост за заплати за неговата истинност На основание чл.195 и чл.194 от ГПК е назначена СГр.Е.

Видно от заключението по приетата по делото в о.сзс. на 26.05.2011 г. СГрЕ, изготвена от в.л. С., която не е оспорвана от страните и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото – подписът положен във ведомост за заплати за м.май 2010г. срещу името на Ю. Г. Т., не е изпълнен от Ю. Г. Т.. Съдът е признал оспорвания документ за неистински и го е изключил от доказателствения материал, тъй като е негодно доказателства и не удостоверява получаване на сумата от ищеца.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. В., която не е оспорена от страните, и съдът кредитира изцяло, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и безпристрастна. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява, съгласно ведомостите за заплати на ответното дружество и съобразно уговореното в трудов договор на Юлиян Т. да са останали неизплатени трудови възнаграждения след приспадане на нормативно определени издръжки, съответно в размери : неизплатената на ищеца сума за трудово възнаграждение за претендирания период – месец май 2010г.- е 218.60 лв., неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 118.12 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си да начисли уговореното ТВ в суми за месец май 2010 г. на Т., но не е изпълнил задължението си и да изплати на работника така начисленото му трудово възнаграждение. Всъщност страните и не спорят по обстоятелствата относно това дали за процесния период е начислено на ищеца трудово възнаграждение, а само дали са изплатено такова и в какъв размер се дължи. В тази връзка следва да се отбележи само, че размерът на дължимото от работодателя трудово възнаграждение следва да са съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор БТВ, тъй като удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО, не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начислявано на работника брутно трудово възнаграждение. Те са на общо основание тези, които работодателят (осигурителят) дължи във всички случаи - когато трудовото възнаграждение е получено от работника, но и когато то не е получено реално. Видно от заключението по ССЕ, не се установява ответникът да е изпълнил задължението си както да начисли трудово възнаграждение на работника, а и по начислено такова да изчисли и приспадне законово регламентирани удръжки, внасянето на които от името и за сметка на работника е негово задължение по КСО, и тъй като няма данни работникът да е получил ТВ за процесният месец, а няма данни и до момента това да е направено, то исковете по чл.128 КТ са доказани по основание.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните за процесния период и през месец май е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е престирал труд от 01.05.2010 г. до 23.05.2010г. включително, тъй като добросъвестното изпълнение на трудови задължения се предполага, а не е и оспорено това от ответника. От друга страна, размерът на ОТВ според записвания в ведомостта е 375лв. през 2010г., така доколкото има данни преди прекратяване на ТД ищецът да е работил на пълно работно време от 8 часа, а данните са за уговорен размер на трудово възнаграждение от 375лв. месечно, според представените доказателства и при комплексната им преценка, съдът кредитира данните от ССЕ съобразени с доказателствата по делото, при което искът по чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2010г. до 23.05.2010г. е доказан по размер в размера, установен в ССЕ в сума за получаване от общо 218,60 лв., която и сума ще се осъди ответникът да заплати, ведно със законната от 15.12.2010г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от 240лв. искът по чл.128 КТ ще се отхвърли като неоснователен .

По иска по чл.224, ал.1 КТ. Както вече се установи по-горе ищецът е работил в ответното дружество добросъвестно е изпълнявал задълженията си по съществувалото трудово правоотношение с ответното дружество в периода от 28.01.2010г. до 23.05.2010г. През времето, обхващащо процесния период, той е била изправен, т.е. точно е изпълнявал задължението си да престира работната си сила до прекратяване на трудовия договор. През този период не е ползвал платен отпуск, като не се и твърди такъв да е искан и предоставян. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за същия период на ищеца се полага платен отпуск пропорционално на отработеното време от 7 раб.дни, при договорен такъв от 20 дни за година. За ищеца е останал неизползван такъв в размер на 7р.дни. Дължимата на ищеца сума като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. по чл. 224 КТ за 7 дни, определена съгласно правилото на чл.228 КТ върху БТВ от 375,00лв. за пълен работен м.април 2010г. от 20 раб дни, е в брутен размер от 131,25лв., а след приспадане на ДОД от 10%, то сумата за получаване изчислена в ССЕ е в размер на 118,12лв. Вещото лице сочи, че няма изплатени на ищеца суми за обезщетение по чл.224 КТ. Искът по чл.224 КТ е доказан по основание и по размер за сумата от 118,12лв. и за 7 дни неизползван отпуск. Ищецът обаче сам е ограничил претенцията си до размера от 110лв., поради което и таци сума ще му се присъди, като обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск.

С оглед изхода от процеса и на осн.чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, представляван е от адвокат и са претендирани, а е представил доказателства за договорени 150 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и ще му се присъждат разноски за производството в размер на 140,83лв., по съразмерност с уважената част от исковете. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от адвокат и е представил доказателства за направени такива от 150лв., при което и ще се осъди ищецът да му заплати 9,17лв. разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете за адв.възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС държавна такса в размер на 50,00лв., както и 107,55лв. разноски за СГЕ и ССЕ, по съразмерност, при изплатени такива от 70лв. за СГрЕ и 40лв. за ССЕ от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,



Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “БуЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кръстьо Пастухов” № 28, представлявано от А.И. В. – п., да заплати на Ю. Г. Т., ЕГН ****от с.С., ул.“Б. К. ” № ...., Сумата от общо 218,60лв. (двеста и осемнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2010г. до 23.05.2010г., както и Сумата от 110,0лв. (сто и десет лева), представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на ТД от 7 дни за срока на договора, като отхвърля иска по чл.128 КТ над този размер до пълния претендиран такъв от 240лв.,като неоснователен.

ОСЪЖДА “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кръстьо Пастухов” № 28, представлявано от А.В. , да заплати на Ю. Г. Т., ЕГН ****от с.С., ул.“Б. К. ” № ...., Сумата от 140,83лв. (сто и четиридесет лева и 83ст.) разноски по съразмерност с уважената част от исковете за адв.възнаграждение, А на ПРС държавна такса от 50,0 лева (петдесет лева) , както и 107,55 лева (сто и седем лева и 55ст.) разноски за СГрЕ и ССЕ, по съразмерност, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

ОСЪЖДА Ю. Г. Т., ЕГН ****от с.С., ул.“Б. К. ” № ....., да заплати на “БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кръстьо Пастухов” № 28, представлявано от А.В. , Сумата от 9,17лв. (девет лева и 17ст.) разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете за адв.възнаграждение

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.





РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ